Приключения със спаднала гума

Вчера тръгвайки от работа не забелязах в тъмното, че предната дясна гума на Пежото е спаднала до джанта. Установих го едва когато се качих на Цариградско в посока 4-ти километър. Спрях веднага и се захванах с ремонта, но докато свалянето на спадналата гума се оказа детска играчка, то свалянето на резервната се оказа "мисията невъзможна". След почти час работа в студа, и различни идеи как да отида да взема една ножовка от Броколажа и да срежа железата дето я държат, се отказах. Явно винта, който държи гумата под багажника се е задръстил с кал, прах, пясък и какво ли още не изхвърлено от задните гуми и не щеше да помръдне. След консултация по телефона с шефа (който също кара Пежо) се насочих бавно на аварийни към една гумаджийница на Шипченски проход, но стигайки там установих, че спадналата гума повече няма да я бъде. Гумаджийницата изнемогваше от клиенти затова започнах да звъня на познати с 14'' гуми. Един колега дойде, за да пробваме неговата резервна, но алуминиевата му джанта не можа да се захване добре. Така, че почти 3 часа след инцидента успях да се дотътря до Младост 4 с спадналата гума, освирепял от глад и събрал достатъчно студ за цялата зима.

На сутринта отидох да изтегля пари и след това директно в център Диана на околвръстното. Изръсих се 80 лв. за нова гума и загубих един час там, защото цяла София беше решила, че това е най-удачното време за смяна на гуми (сняг беше паднал само преди няколко дена). След това тъпите софийски таксита 91280 ми скъсаха нервите, като ми отказаха поръчка от околовръстното до Младост 4 - бил съм навън (разбирай без адрес) и следователно ненадежден клиент. Направо ми затвориха телефона. Трябва вече да го забравя този номер, но телефона на OK даваше заето. След като успях да се свържа и да поръчам такси се прибрах в Младост 4, смених гумата и тръгнах за работа. Пристигнах в службата чак в 11:30, почти за обяд :-)

Не трябва да забравям да купя крачна помпа и да напрая възможно освобождаването на резервната гума.