Игра на авторитети

В управленската теория и практика има случаи в които е необходимо да се използва авторитет (напр. за налагане на крайни срокове, за решаване на конфликти, и т.н.). Само че, докато разбирам нуждата, наистина не разбирам управители на които се налага да използват авторитета си когато са останали без всякакъв друг аргумент. Имал съм ситуации в миналото когато авторитет е бил необходим, но винаги съм подхождал с неохота и никога не съм ползвал без сериозен аргумент (което е било любезно признавано). Това което имам в предвид, е че не мога просто да наложа нещо на някого ако нямам добра причини за това и ако не съм го оправдал пред засегнатите страни.

Въпросът е, че понякога аргументите на страните в обсъждане могат да изглеждат еднакво важни и действителни, така че нуждата от арбитраж и използването на авторитет може да се неизбежни. Един начин да се реши това е да се основат следващите аргументи на предишни факти като преди това записани обсъждания, споразумения, процедури и практики относно същата или сродна материя. Ами ако другата страна просто не приеме допълнителните аргументи? Е, наистина не знам, но мисля, че това говори достатъчно за другата страна. Във фирмените общества без добро управление на документацията и постоянна смяна на авторитетите знанието бързо се губи във времето. Нови правила и процедури се създават всеки ден, защото никой не я наясно или не желае да приеме това което е било определено в миналото. Така се създават легенди.