Нещата които научих за себе си през 2018

За мен 2018-та беше година на надежди, някои от които не се осъществиха. Надявах се на някои промени, но в крайна сметка те не се случиха, в което разбира се няма нищо трагично, тъй като успях да науча някои неща за себе си. В тази статия поглеждам назад към това, което научих за себе си през изминалата година.

Нямам достатъчно опит с отворен код

Това ми беше казано някъде в началото на Март и въобще не възразявам. Допринесъл съм малки кръпки, преводи и буболечки към различни проекти с отворен код в изминалите около 20 години, публикувал съм някои от личните си проекти под отворени лицензи, но ми се иска да бях направил повече. Вярно е, че можех да допринеса повече, но за съжаление просто не намерих времето за това. Все още силно вярвам в софтуера със свободен и отворен код (FOSS), който използвам от университетските ми години, все още използвам и ще продължавам да използвам и за напред. Обаче, в днешни дни не съм толкова придирчив за това, че FOSS трябва също така да е безплатен като в "безплатна бира", което ме приближава към философията на GNU.

Не чета достатъчно/вашите книги

Беше ми предложено от някои да чета повече книги. Да, вероятно мога да чета повече, но все пак чета. И може да не чета същото като вас и вие не сте тези, които ще ми кажете какво да чета както и аз не казвам на вас. Освен книги чета също и някои списания както съм го правил от тийнейджърските си години. И някои неща в мрежата. С тази публикация искам да благодаря на семейството си и приятелите, които ми подариха книги миналата година, така че сега имам към 10 книги в списъка си за 2019. Съжалявам, списъка е лична информация ;-)

Нямам достатъчно опит с тази или онази технология

Научих това през лятото. Все още се смятам за любопитен човек относно технологията, но просто няма как да имам опит с всичко там и не вярвам, че някой може. За мен е по-интересно как човек възприема технологиите и как се справя с промените. Преди две десетилетия софтуера беше доста различен както и инструментите и технологиите, с които се правеше. Темпото на промените се увеличи както и хората заети в разработката на софтуер. Има много хора започнали да разработват софтуер преди едно, две, три десетилетия и повече, които лесно се приспособяват към нови инструменти и технологии, защото имат основни разбирания за това как се прави и работи софтуера. И което е по-важно те знаят, че трябва да учат постоянно и да се включат. Това означава да четат наръчниците, да следят и се възползват от промените, да обсъждат, да докладват буболечки, да правят предложения за нови функционалности, да допринасят колкото им е възможно и като цяло да се включат в общността.

Не съм гъвкав

Това е нещо което ми беше казано преди Коледните празници. Да, вероятно, не съм толкова гъвкав все пак. Запознат съм и разбирам ценностите и принципите на гъвкавата методология, но в същото време не ги споделям напълно.

• Съгласен съм, че хората и взаимодействията се по-важни от процесите и инструментите, но само второто може да направи първото лесно и ефективно. Без ясни процеси и правилните инструменти дори най-добрите ще се провалят да взаимодействат по начин, който облагодетелства разработката на софтуер. Вярвам, че такива хора първо ще създадат необходимите процеси и инструменти.

• Съгласен съм, че работещия софтуер е по-важен от подробната документация, но съм виждал софтуер написан с оскъдна или въобще никаква документация. След известно време (напр. 5, 10, 15 години) когато такъв софтуер спре да работи, трябва да бъде надграден или да бъде обяснен на клиент, той първо трябва да мине през процес на обратно инженерство, тъй като най-вероятно първоначалните разработчици са напуснали отдавна компанията. Затова в краткосрочен план и за малки проекти напълно поддържам това, но в дългосрочен план и за големи проекти не мисля, че помага на някого. Проблемът е, че ако не се напише навреме документацията най-вероятно никога няма да бъде написана.

• Съгласен съм, че сътрудничеството с клиента е по-важно от прегорите по договора, но не всички клиенти могат да сътрудничат ефективно. Някои клиенти дори не знаят какво точно искат, не четат документи (и дори отказват да го правят когато са помолени) съответно не познават софтуера, който ползват и не прехвърлят правилно знанието през времето. Това са само моите скромни наблюдения, но вярвам, че сътрудничеството с клиента трябва да бъде отворено в смисъл, че трябва да бъде достъпно до всички заинтересовани страни сега и в бъдеще. Виждал съм случаи, в които софтуера е разработен в "тясно сътрудничество" между разработчик и човек от страна на клиента чрез лични съобщения, за който след това никой не знае нищо и не иска да знае.

• Съгласен съм, че реакцията на промените е по-важно от следването на план, но реакцията на постоянни промени означава, че няма план и обхват на проекта въобще. Проектите, които започват като мехурче и постоянно се променят лесно се деформират и излизат извън контрол. Такива проекти обикновено се провалят. Виждал съм някои никога не свършващи проекти в практиката си и това е едно от нещата, които наистина не харесвам.

Тези и вероятно други причини карат организациите да избират хибридни подходи в разработката на софтуер, защото намират гъвкавата методология за твърде крайна и неефективна в големи организации, а аз съм работил в такива в последните повече от 15 години, така че вероятно възгледите ми са изкривени от тази перспектива.

Аз съм 'напреднал потребител'

Това ми беше писано от представител на поддръжката. Случи се след като поисках (и настоях) за някои прости (според мен) подобрения в софтуера предоставян и поддържан от голям доставчик, за който той работеше. То го написа в смисъл, че само аз искам тези подобрения, от което автоматично ми стана ясно, че те няма да бъдат направени. Е, ако това ме определя като "напреднал потребител", така да бъде, но съм доста разочарован, защото очаквах повече от SOHO устройство използващо софтуер със свободен и отворен код. Може да напиша отделна статия за това по-късно.

Аз съм себе си

Накрая, но не на последно място аз все още съм себе си с всичките си предимства и недостатъци като човек и професионалист. Нямам претенции да съм всичко за всеки, нямам претенции, че знам всичко и нямам претенции да съм най-опитния там. Всичко, което научих за себе си през 2018-та, беше основано на някакъв опит и съм сигурен, че ще ми помогне да стана по-добър човек и професионалист в бъдеще.